Кога е време да кажем край на господин нерешителен и да вземем юздите в свой ръце?

 

Имам нужда от пространство!!! - Така започва всичко.

Ако се доверя на стотиците статии изписани в интернет ,то това трябва да е сигнална лампичка за едно ненатрапчиво -задушавам се. Но личният ми опит говори,че това е нещо по-голямо, това е краят на Джейн Остин и началото на Стивън Кинг за нестихващата любов. Точно ,когато малката Кари намира своя Тузар и заживява в кралството на розовите облаци се появява синдромът „Куче в чекмедже“ .

 

Нещата се развиват твърде бързо за вашия партньор и той придобива вид на подплашено пале. Тъй като драмата не е по вкуса му той решава да замълчи и да се скрие в чекмедже.Разбира се, дистанцията е веднага уловена от женската интуиция и е отчетена промяна в поведението.Женският мозък работи с пълна сила като енигма, но не успява да дешифрира естеството на проблема. Това поражда скандали и разговори довели до състояния на истерия и психоза сред слабия пол. И тук стигаме до заветния момент. В състояние на напълно отчаяние и безпомощност ,мислите ни препускат и търсят отговор на въпроса – Какво иска от мен?

Отговорът е прост дами – не знам , свобода и нужда да изживея пропуснатите мигове.Това ли е свободата за мъжете? Държат ни на скамейката -резерва, докато пораснат и решат какво искат? Или път неангажиращите връзки са удобен вариант да се върнат в зоната на комфорта? Или пък захаросаните приказки са до едно време?

И все пак синдромът „Куче в чекмедже“ ме кара да се замисля дали това е заложено в мъжката природа или е плод на женското поведение?